Не е нужно да чакаш да пораснеш за да направиш нещо. Аз се отказах от джобните си и изпратих 16 смс-а за децата на Хаити. Получих общо 32 БЛАГОДАРЯ, защото винаги ми благодаряха в началото и в края. И си легнах с всичките тези 32 БЛАГОДАРЯ.И сънувах хубави сънища.

Опитайте и вие и ще се убедите - с едно "Благодаря" винаги се спи по-добре.

Много ми се иска да си поговоря с някой от възрастните, които са решили какво и как да уча аз-детето-ученик в трети клас.

Първо ще им кажа, че това , всеки ден да ме занимават с все нови и нови неща ми прилича на конно състезание.Има правила, ама конят няма време да разбере къде,защо и как препуска . Е, тогава правилата за кого са?И защо са?

Нямал съм да получа удостоверение, че съм завършил класа, ако не съм покриел някакъв тест. Ами защо ли ми е удостоверение, като няма да имам знание?А как да имам знание, като днес ми преподават едно, утре друго и после трето? Е, учих какво е обем/ добре, че баща ми ми напълни в къщи една чаша и пусна една ябълка в нея, та ми обясни ОБЕМА! Че то нищо не ми говореше. Ама после, вече колко часа нито за обем се говори в час, нито за тегло. Който разбрал,разбрал.

учителката, какво да кажа, говори си сама със себе си, или най-много с 1-2 от класа.Пита: "кой знае това?" Обръща се за секунда. "-Кажи ти!" И пак си прави монолога на дъската. Попитах я "Госпожо, нали това, което правите е монолог?" А тя се обиди.

Не и се сърдя.Простих и. Знам, че ако не я карат да препуска по терена-ще е мнооооого добра учителка. Ама сега е нервна. Трябва да докаже на всички, че е добра учителка и учениците и знаят. Обаче от класа 2 момчета все се бият.Тя им казва, че не трябва.Но как да пя слушат, когато тя все заплашва-"ще те напердашя!"

НО ДА ЗНАЕТЕ- сега ходя при една учителка, частно. Тя е по-близо до мен, отъколкото до другите учители , а дори и до мама.Какво да ви кажа!Всички знаете какво е да гледаш любими филми.Е, да знаете, че аз предпочитам, да ходя при нея, отколкото да гледам любимия си филм!

Е, вече ходя на училище. Не, че искам, но трябва. Скучно е, но мама се разстройва ако не ходя. Понеже е скучно, правя разни неща в клас понякога.Искам да разсмея децата, да им стане по-весело, че ми е мъчно да ги гледам, как седят едни такива,измъчени, като възрастни

Обаче, оказа се, че не на всички им е весело от това. Оплакали са се на майките си, че ги разсейвам и днес майките им бяха в училище. Искаха от г-жата да ме махнат от класа.

На г-жата и е трудно. Не знам какво ще измисли. Може и да ме махнат.

Там, откъдето идвам, нещата не са черни или бели.Бялото е черно и черното е бяло. И още много между бялото и черното.

Там нещата не се виждат.Нещата там се чувстват.

Там всеки се опитва да помогне на една кокошка да се превърне в лебед. А на лебеда, да се превърне в красива принцеса.

Там всяка капка се стреми да се превърне в локвичка, всяка локвичка в рекичка, всяка рекичка в езерце, всяко езерце в море, всяко море в океан, всеки океан в облак и всеки облак се стреми да се превърне в капка.