Парк Мечта

Едно е, да видиш някое животно,

което кротко си стои край пътя -

при твоите стъпки бързо да се шмугне в някой храст.

Съвсем e друго ,то да не избяга,

а да остане и да ти даде да го погалиш.

Запитвали ли сте се, защо когато доближавате катеричка или птичка те бягат и отлитат? Това е така, защото  имат лошия опит с хората.

 И в Германия преди е било така. Но сега повечето  от хората там са с много добри намерения към тях. И за това, тези, които са злонамерени не смеят да проявят своята агресия към животните, понеже знаят – много хора ще се намесят срещу това тяхно действие с възмущение и дори ще повикат полиция, която ще арестува и глоби злосторниците.

В Германия има цели гори, които са превърнати в паркове. Не зная точно как, но те изглеждат чисти и много подредени. Освен това дърветата са вековни, клоните са подрязани високо и е много приятно да се разхождаш из тях.

Когато живеех там с родителите си, аз ходех често в тези паркове и наблюдавах как  хората, които ги посещават, сядат на някоя пейка и изваждат от чантите си кутийки. Те си имаха  таен начин на общуване с катеричките и птичките , който скоро узнаваше целия парк. Тропаха с извадените кутийки, в които имаше ядки, най-вече орехи и лешници и не след дълго катеричките заподскачваха по близките клони, с невероятни акробатически номера. След това идваха до краката на хората, които им подхвърляха я лешник, я орех. Дори понякога катеричките се изкачваха по краката им, както се случи и на мен. Бях толкова щастлив , изживяването беше невероятно!Но да ги погаля не оставаха.

            Може би, си мислите, че всички катерички са еднакви?!Напротив!Когато общувате с тях по-дълго разбирате, че въобще не е така. Една разбойничка, която все гонеше другите катерички, стана моя любимка. Тя ми се доверяваше повече от другите, дори се качваше на рамото ми.  Когато катеричките получат лешника си, бързо се шмугват в близките клони на дърветата. Но щом моята любимка получеше отредения за нея лешник, тя не бягаше както останалите, а го ядеше пред мен.

            Птичките се доверяват по-трудно, трябва да си търпелив и да стоиш няколко минути с протегната напред , разтворена длан, в която има ядка от бадем. Те кацат само за секунда върху дланта ти, а понякога дори и не кацат. Клъвват ядката и веднага отлитат.

            В някой от парковете има елени и диви прасета. Те не са затворени като в  зоопарк и въпреки, че на пръв поглед може да изглежда, че са доведени от различни гори и са затворени в някакво оградено място, това не е така. Те са живели винаги в тази гора и природозащитниците са оградили голяма част от нея с мрежа, за да могат да живеят заедно с хората, които често се разхождат там. За тези животни се грижат природозащитници, а на няколко места има апарати, в които ако си пуснеш едно евро ти се дава пакетче с подходяща за тях храна. Хем е удоволствие за хората, които са излезли на разходка, хем животните се чувстват добре. И не се забелязва никакъв страх в тях.

Вие , може би, познавате дивите прасета като едни агресивни животни. Не е така!Аз дори галех едно огромно диво прасе по муцуната, което често се биеше с други прасета за да си пази своята локва от тях. А то доволно се излягаше до оградата. Само мама се уплаши да не ми ръбне пръстите!

Така е в Германия.

Тук, в България  се целят по птиците с прашки, катеричките се крият незнайно къде и ако случайно някоя се появи, бързо се стрелва нагоре по близкото дърво.Дивите прасета са само „врагове”, които пречат, а сърничките се затварят по разни дворове , в клетки, колкото да се обърнат.

 Аз много искам и в България да има паркове, в които да ходя през почивните дни, да карам своя ролер спокойно и да се наслаждавам на чистотата на природата. Много искам, когато срещна някоя катеричка в нея да позная моя приятелка. И ако дори трима човека се замислят в смисъла на това есе и се съберат заедно, то може този парк-мечта да стане реалност.